Пробивът на д-р Евгениев в Париж сравнен със спечелването на Лига Европа

Представете си “Дунав” да започне от първия предварителен квалификационен кръг и накрая да спечели купата в Лига Европа. /В Библията също има подходяща притча в този дух – по-скоро камила ще мине през иглени уши…/ Дори да не се интересувате от футбол, сте наясно какъв изключителен успех е това. На такава бляскава победа директорът на Белодробната болница в Русе д-р Светослав Дачев оприличава постижението на д-р Николай Евгениев и сравнението никак не е пресилено, а си е съвсем точно. Защото през октомври д-р Евгениев става единственият медик в България с европейска диплома по белодробни болести, получена след изключително тежък изпит в Париж, при това в безкомпромисна конкуренция с много други отлично подготвени лекари.

“Дунав”, както знаете, поигра в Лига Европа през лятото на 2017 година, но отпадна още на старта.  По това време д-р Евгениев вече е започнал изкачването на своя връх
Това става през 2015 година, когато след известни колебания решава да извърви цялата процедура и накрая да се яви на тест по програмата ХЕРМЕС /Хармонизирано образование в респираторната медицина за европейски специалисти/, която привлича пулмолози не само от цяла Европа, а и внушителна група от Индия, Китай и други азиатски страни.
Всъщност предложението за участие в програмата идва от доц.Пенчо Иванов от Медицинския университет в Плевен, при когото 34-годишният русенски медик защитава специалността “Бронхология”. Доц.Иванов вижда потенциала на младия си колега и го насочва по дългия път към придобиването на нови знания и умения.

В началото д-р Евгениев не приема сериозно идеята. По-точно не мисли, че е за него, след като слага на везните и материалните, и моралните аргументи. А това е неизбежно, защото в програмата ХЕРМЕС има една много съществена подробност. Необходими са научни публикации и участия в различни научни конференции и конгреси по света, за да бъдат допуснати кандидатите до изпит. Лошото е, че всичко това от първата до последната стъпка е изцяло за собствена сметка. Няма стипендии, няма донорски програми, няма грантове.
Не исках да се обръщам за финансова помощ към фирми, защото после трябваше да се обвържа с тях, а моето желание е да продължа работата си в Белодробната болница в Русе, казва д-р Евгениев.

Накрая все пак решава да инвестира в себе си и преди три години посещава първата конференция по сънна апнея в Барселона. Следва конференция на същата тема в Бразилия, а после и курс за болести на белодробното кръвообращение в Лозана. Така необходимите сертификати са осигурени, междувременно лекарят публикува научни статии, прави презентации и неизменно приближава към голямата цел – решителният тест в Париж.

Самият изпит се провежда по конспект от 90 въпроса в 72 страници, на които трябва да се отговори за три часа и отговорите да се нанесат в една матрица. Русенският белодробен специалист изпълнява всичко за нужното време и си тръгва спокоен.

“Още тогава знаех, че съм се справил добре, но оценката надмина дори моите очаквания”

– д-р Евгениев

Когато на 26 октомври ми съобщиха, че съм се представил блестящо, се зарадвах много. Изпитах удовлетворение, трудът ми беше оценен и възнаграден, казва в типичния си скромен стил д-р Евгениев.

И ако още робувате на глупавото клише, че скромността е за онези, които нямат други качества, ето ви едно опровержение. Д-р Евгениев далеч не е единственият български лекар, който се е явявал на тежкия изпит в Париж. Мнозина са се опитвали да стигнат до това ниво, но той е първия българин, който успява.

Европейската диплома по белодробни болести му дава възможност да започне работа като белодробен специалист в най-желаните европейски страни, но той не вижда в нея билет за осигурена с охолна заплата емиграция, а възможност да се грижи по-добре за пациентите си в Русе.

Всъщност д-р Евгениев днес можеше да е комисар в полицията или в службите за сигурност, ако беше последвал детската си мечта

Той е възпитаник на МГ “Баба Тонка” и още докато учи в гимназията, воден от романтични младежки представи, решава да кандидатства във Висшата школа на МВР в Симеоново. Родителите му обаче са категорично против и успяват да го отклонят от този порив.

Следващата посока на Ники е медицината, която също го привлича, макар че вкъщи няма лекари. Това е и в синхрон с паралелката с профил биология и химия, в която учи.
Абитуриентът започва солидна подготовка за приемните изпити и след завършването си през 2003 година се насочва към Медицинския университет във Варна. Конкуренцията там винаги е много силна, но го приемат от раз и през есента доскорошният ученик вече слуша лекции и участва в семинарни занимания по бъдещата си професия.

Медицината се оказва дори по-интересна, отколкото е мислел, и от трети курс Николай участва в работата на спешното приемно отделение в университетската болница. В началото се насочва към ортопедията, но после се запознава с детски хирург в Окръжна болница в морската столица и дори през лятната ваканция работи в неговите медицински пунктове по Северното Черноморие. Показва качества и хирургът го прави свой пръв асистент при нощните операции по спешност, но когато младият д-р Евгениев получава университетската си диплома през 2009 година, вместо да му предложи назначение, опитният медик го полива с леден душ:

“Николайчо, това е грубата действителност, завършваш и няма работа за теб като детски хирург”

Прохождащият специалист се прибира в Русе и зам.-директорът на Белодробната болница д-р Христо Метев го кани на работа в стационара.

И от 1 октомври д-р Евгениев е назначен като ординатор със заповед на тогавашния директор на  Тубдиспансера – покойния д-р Димитър Граматиков. 

Тогава изниква друг проблем – липсата на бройки в Русе за вземане на специалност. Междувременно се отваря бройка за специализант в Разград, но тъй като това е свързано с много пътуване, Николай отказва. През 2013 година в Белодробната болница е отпусната бройка. Д-р Евгениев става специалист по белодробни болести и твърдо решава да не спира дотук.
Д-р Евгениев започва активно да се занимава с медицина на съня. Това е диагностика на болести, свързани с нарушения на дишането по време на сън, които се отразяват на цялостното състояние на организма. После насочва усилията си в бронхологията, която най общо казано представлява ендоскопски изследвания на долните дихателни пътища. В момента д-р Евгениев работи в Първо отделение в Белодробната болница, грижи се за лежащо болните пациенти. Тъй като специалистът е включен в екипа на д-р Метев за клинични проучвания, не му остава време за частна практика, но и тази идея не му е чужда занапред.

Междувременно в периода 2013-2015 година д-р Евгениев става преподавател по анатомия във факултет “Здравни грижи” на Русенския университет, където среща и любовта. Днес двамата с Румелия са щастливи родители на момченце на 3 години и момиченце на четири месеца.

“Дори като четях за последния си изпит за европейската диплома, едновременно люлеех бебето в скута си, за да може мама малко да поспи, разказва таткото, който вече има нови научни планове – следващият му труд да е на тема бронхология.”