Новини

Д-р Николай Евгениев е новото попълнение на русенския онкологичен център

Най-новото попълнение на русенския онкологичен център е д-р Николай Евгениев. Зад младежката му усмивка стоят забележителни постижения – той е първият български медик с европейска диплома, връчена му през 2018 г. Той е един от малкото специалисти в България по медицина на съня. А в момента подготвя докторантура по белодробна онкология. Родом е от Русе, завършил е Математическа гимназия „Баба Тонка“, но винаги е искал да бъде гръден лекар. Затова с отличие завършва Медицинския университет във Варна, а след това започва работа в Русенския тубдиспансер. Женен е, с две деца.

Как се чувствате на новото работно място, д-р Евгениев?

Чувствам се отлично! Предстои ми зачисляване на специализация, колегите ми са страхотни, пациентите ми имат доверие, а това е най-важното за мен. Работя усилено върху дисертацията си на тема „Белодробен рак“. Проучих 400 пациенти и сега предстои да защитя моите хипотези. Изобщо стремя се винаги да съм в движение, да се развивам, да бъда максимално полезен на болните, които са ми поверени за лечение.

Всъщност какво Ви показаха тези 400 случаи, които сте проучили?

Добрата новина е, че при голяма част от онкологичните болести вече не са толкова смъртоносни, колкото бяха преди време. През последните години в практиката навлезе имунотерапията и прицелното лечение (таргетна терапия). Пациентите имат значително по- висока преживяемост, а някои белодробни тумори се превръщат от смъртоносна, в хронични болест. Хората могат да живеят години на поддържаща терапия, която е строго индивидуална, разбира се.

Защо Ви е толкова интересен белодробният карцином, защо искате да проучвате точно тези туморни процеси?

Любопитното относно белодробния карцином е това, че за него не съществува валидиран биомаркер, благодарение на който да се постави ранна диагноза на пациента. Често се случва болните да разберат, че имат тумор в последния стадий на заболяването. Ето това е големият проблем – късното откриване на карцинома. Така е при 60-80% от хората и обяснението е, че те нямат никаква симптоматика. Защото белият дроб няма рецептори за болка, т.е. пациентът не изпитва болка. Той може да има продължителна кашлица, която да е лека или тежка, като в повечето случаи остава неглижирана. В много случаи кръвохрака е първият алармиращ симптом, при който пациентът разбира, че тази кашлица не е от прекарано вирусно заболяване или грип, а е в резултат на нещо по-сериозно. Повишено внимание изисква появата на астма или хроничен бронхит в късна възраст и с малка давност, резистентни на лечение простудни заболявания, рецидивиращи пневмонии. Късни прояви на болестта са дрезгав глас, плеврален излив особено когато е кървав. Някои форми на белодробен рак често се бъркат с пневмония и се изявява със суха дразнеща кашлица. Всички тези процеси са интересни за мен като лекар, а и най-важното е да успея да спася колкото се може повече пациенти.

Как се поставя диагнозата?

Тя е доста комплексна всъщност. Насочващ метод за откриване локализацията на процеса е рентгенографията на гръден кош, която в много случаи насочва клинициста да назначи скенер. Диагнозата се потвърждава след провеждане на бронхоскопия и вземане на материал за хистологично изследване в повечето случаи, но при невъзможност за вземане на материал от туморна тъкан при бронхоскопско изследване се използват хирургични методи.

Задължително трябва да се проведат диагностични изследвания и на други анатомични области за определяне стадия на болестта – скенер на глава, корем. През последните години ПЕТ скенера става достъпно и ефективно средство за стадирането и контрола на лечението при пациенти с белодробен карцином. Хистологичното определяне на тумора, както и определянето на разпространеността на процеса са фундаментални за определяне на терапевтичната тактика и са достатъчни за ранните стадии на болестта. За пациентите, които страдат от напреднал белодробен рак е задължително да се направи генетичен анализ на тумора.

Как лекувате пациенти с белодробен рак?

Пациентите в ранен стадий могат да бъдат излекувани радикално чрез хирургия, но за съжаление не повече от 15% биват диагностицирани в стадий I и II. При лечение на стадий III се използва мултимодално лечение, което включва комбинация от хирургия, лъчелечение и конвенционална химиотерапия. Най-много пациенти биват диагностицирани в стадий IV.

Това е стадият, в който се наблюдават далечни метастази. Тук хирургията не може да помогне, а конвенционалната химиотерапия и лъчелечението не променят съществено хода на болестта. През последното десетилетие голям принос в лечението на пациенти в последен стадий белодробен карцином дават таргетното(прицелното) лечение и имунотерапията. Те са мощно средство в ръцете на онколозите за удължаване на преживяемостта и подобряване контрола върху болестта. Ако мога да го обясня по-достъпно, това са медикаменти, които атакуват мутации в гените на белодробния карцином и имунната система, като забавят или спират тяхното развитие. Прицелната терапия се понася леко от организма, защото е различна от традиционната химиотерапия. Eто, днес например, в кабинета дойде една моя пациентка на контролен преглед, която преди една година бях диагностицирал в последен стадий на рак на белите дробове. В момента на диагнозата беше много увредена и непоказана за лечение с конвенционална химиотерапия. Единствената опция за нея беше таргетната терапия. Благодарение на съвременните методи на лечение, тя се чувства добре, води сравнително нормален начин на живот, забавила е развитието на рака и е в подобрено общо състояние. Винаги ми е тежко когато трябва да съобщя страшната диагноза на пациента, но знам, че ако той се мобилизира и има доверие на нас, лекарите, шанса да се пребори расте. Истината е, че благодарение на съвременното лечение, ракът на белите дробове се превръща в едно хронично заболяване в не малка част от случаите. Онкологията е една от най-бързо развиващите се направления в медицината и непрекъснато се проучват и одобряват нови лекарства, които да унищожават раковите клетки по различни пътища. Тук не говорим вече само за химиотерапия или лъчелечение, а преди всичко за борба с рака на молекулярно и генетично равнище. Аз съм впечатлен от европейското ниво на лечение в Комплексния онкологичен център в Русе. И това го заявявам съвсем отговорно – всеки ден виждам как лечението е ефективно и при много пациенти с рак, заболяването е превърнато в хронична болест и поддържат едно добро качество на живот.

Няма как да не избегнем въпроса за причините за появата на рака на белите дробове.

Има няколко основни фактора, които се явяват предпоставка за появата на рака в белите дробове. На първо място е тютюнопушенето. Да, знам, че много хора няма да искат да го проумеят, но е факт. Тютюнопушенето е не просто вредно, то е животозастрашаващо. Другият фактор за появата на тумор в дробовете е мръсният въздух. Радиоактивните газове, фините прахови частици – това са все фактори, които влияят на състоянието на белите дробове. Стресът и наследствеността също не са за подценяване. Аз съм фен и на теорията – че има връзка между качеството на съня и раковите заболявания. Но по този въпрос предстои да бъдат публикувани нови разработки пред широката аудитория, на част от които възнамерявам да съм автор.

Ясно е, че обичате предизвикателствата, които срещате в работата си и не се плашите от трудните случаи. Повечето хора обаче търсят спокойствието. Вие даже отказвате много примамливо предложение за обучение в Сидни. Защо?

Ами аз съм от тези хора, които не обичат да им е спокойно. По-скоро обичам трудните предизвикателства, но не и с цената на пирова победа. Работя върху докторантурата си, едновременно с това подготвям и други проекти с мои приятели от университетски клиники. Възнамерявам и да направя частна практика за белодробни болести и медицина на съня в която ще работя след като приключа дневната си работа в отделението по медицинска онкология към КОЦ-Русе. Изобщо – доста натоварен график имам. А в къщи ме чакат любяща съпруга и две малки деца – на 2 и на 4 годинки, които не мога да не обичам с цялото си сърце! Знам, че трябва да им бъда пример не толкова с думи, колкото с цялостното ми поведение. Надявам се един ден децата ми да се гордеят с мен. Що се отнася до Сидни – да, предложението беше чудесно, но ….аз съм българин. Както се казва в една хубава българска поговорка „Камъкът си тежи на мястото“. А моето е тук – родния Русе.

Източник: dnews.bg

tags:

пулмолог д-р Евгениев, Русе

Д-р Николай Евгениев от КОЦ-Русе: Белият дроб не изпитва болка, често ракът се открива…

Белият дроб не изпитва болка, често ракът се открива в последния стадий на болестта

Най-новото попълнение на русенския онкологичен център е един изключителен специалист – д-р Николай Евгениев. Зад младежката му усмивка стоят забележителни постижения – той е първият български медик с европейска диплома, връчена му през 2018 година. Той е един от малкото специалисти в България по медицина на съня. А в момента подготвя докторантура по белодробна онкология. Родом е от Русе, завършил е Математическа гимназия „Баба Тонка“, но винаги е искал да бъде гръден лекар. Затова с отличие завършва Медицинския университет във Варна, а след това започва работа в Русенския тубдиспансер. Женен е, с две деца.

Как се чувствате на новото работно място, д-р Евгениев?

Чувствам се отлично! Предстои ми зачисляване на специализация, колегите ми са страхотни, пациентите ми имат доверие, а това е най-важното за мен. Работя усилено върху дисертацията си на тема „Белодробен рак“. Проучих 400 пациенти и сега предстои да защитя моите хипотези. Изобщо стремя се винаги да съм в движение, да се развивам, да бъда максимално полезен на болните, които са миповерени за лечение.

Всъщност какво Ви показаха тези 400 случаи, които сте проучили?

Добрата новина е, че при голяма част от онкологичните болести вече не са толкова смъртоносни, колкото бяха преди време. През последните години в практиката навлезе имунотерапията и прицелното лечение (таргетна терапия). Пациентите имат значително по- висока преживяемост, а някои белодробни тумори се превръщат от смъртоносна, в хронични болест. Хората могат да живеят години на поддържаща терапия, която е строго индивидуална, разбира се.

Защо Ви е толкова интересен белодробният карцином, защо искате да проучвате точно тези туморни процеси?

Любопитното относно белодробния карцином е това, че за него не съществува валидиран биомаркер, благодарение на който да се постави ранна диагноза на пациента. Често се случва болните да разберат, че имат тумор в последния стадий на заболяването. Ето това е големият проблем – късното откриване на карцинома. Така е при 60-80% от хората и обяснението е, че те нямат никаква симптоматика. Защото белият дроб няма рецептори за болка, т.е. пациентът не изпитва болка. Той може да има продължителна кашлица, която да е лека или тежка, като в повечето случаи остава неглижирана.

В много случаи кръвохрака е първият алармиращ симптом, при който пациентът разбира, че тази кашлица не е от прекарано вирусно заболяване или грип, а е в резултат на нещо по-сериозно. Повишено внимание изисква появата на астма или хроничен бронхит в късна възраст и с малка давност, резистентни на лечение простудни заболявания, рецидивиращи пневмонии. Късни прояви на болестта са дрезгав глас, плеврален излив особено когато е кървав. Някои форми на белодробен рак често се бъркат с пневмония и се изявява със суха дразнеща кашлица. Всички тези процеси са интересни за мен като лекар, а и най-важното е да успея да спася колкото се може повече пациенти.

Как се поставя диагнозата?

Тя е доста комплексна всъщност. Насочващ метод за откриване локализацията на процеса е рентгенографията на гръден кош, която в много случаи насочва клинициста да назначи скенер. Диагнозата се потвърждава след провеждане на бронхоскопия и вземане на материал за хистологично изследване в повечето случаи, но при невъзможност за вземане на материал от туморна тъкан при бронхоскопско изследване се използват хирургични методи.

Задължително трябва да се проведат диагностични изследвания и на други анатомични области за определяне стадия на болестта – скенер на глава, корем. През последните години ПЕТ скенерастава достъпно и ефективно средство за стадирането и контрола на лечението при пациенти с белодробен карцином. Хистологичното определяне на тумора, както и определянето на разпространеността на процеса са фундаментални за определяне на терапевтичната тактика и са достатъчни за ранните стадии на болестта. За пациентите, които страдат от напреднал белодробен рак е задължително да се направи генетичен анализ на тумора.

Как лекувате пациенти с белодробен рак?

Пациентите в ранен стадий могат да бъдат излекувани радикално чрез хирургия, но за съжаление не повече от 15% биват диагностицирани в стадий I и II.

При лечение на стадий III се използва мултимодално лечение, което включва комбинация от хирургия, лъчелечение и конвенционална химиотерапия.

Най-много пациенти биват диагностицирани в стадий IV.

Това е стадият, в който се наблюдават далечни метастази. Тук хирургията не може да помогне, а конвенционалната химиотерапия и лъчелечението не променят съществено хода на болестта. През последното десетилетие голям принос в лечението на пациенти в последен стадий белодробен карцином дават таргетното(прицелното) лечение и имунотерапията. Те са мощно средство в ръцете на онколозите за удължаване на преживяемостта и подобряване контрола върху болестта.

Ако мога да го обясня по-достъпно, това са медикаменти, които атакуват мутации в гените на белодробния карцином и имунната система, като забавят или спират тяхното развитие. Прицелната терапия се понася леко от организма, защото е различна от традиционната химиотерапия. Eто, днес например, в кабинета дойде една моя пациентка на контролен преглед, която преди една година бях диагностицирал в последен стадий на рак на белите дробове. В момента на диагнозата беше много увредена и непоказана за лечение с конвенционална химиотерапия.

Единствената опция за нея беше таргетната терапия. Благодарение на съвременните методи на лечение, тя се чувства добре, води сравнително нормален начин на живот, забавила е развитието на рака и е в подобрено общо състояние. Винаги ми е тежко когато трябва да съобщя страшната диагноза на пациента, но знам, че ако той се мобилизира и има доверие на нас, лекарите, шанса да се пребори расте. Истината е, че благодарение на съвременното лечение, ракът на белите дробове се превръща в едно хронично заболяване в не малка част от случаите.

Онкологията е една от най-бързо развиващите се направления в медицината и непрекъснато се проучват и одобряват нови лекарства, които да унищожават раковите клетки по различни пътища. Тук не говорим вече само за химиотерапия или лъчелечение, а преди всичко за борба с рака на молекулярно и генетично равнище. Аз съм впечатлен от европейското ниво на лечение в Комплексния онкологичен център в Русе. И това го заявявам съвсем отговорно – всеки ден виждам как лечението е ефективно и при много пациенти с рак, заболяването е превърнато в хронична болест и поддържат едно добро качество на живот.

Няма как да не избегнем въпроса за причините за появата на рака на белите дробове.

Има няколко основни фактора, които се явяват предпоставка за появата на рака в белите дробове. На първо място е тютюнопушенето. Да, знам, че много хора няма да искат да го проумеят, но е факт. Тютюнопушенето е не просто вредно, то е животозастрашаващо. Другият фактор за появата на тумор в дробовете е мръсният въздух. Радиоактивните газове, фините прахови частици – това са все фактори, които влияят на състоянието на белите дробове. Стресът и наследствеността също не са за подценяване. Аз съм фен и на теорията – че има връзка между качеството на съня и раковите заболявания. Но по този въпрос предстои да бъдат публикувани нови разработки пред широката аудитория, на част от които възнамерявам да съм автор.

Ясно е, че обичате предизвикателствата, които срещате в работата си и не се плашите от трудните случаи. Повечето хора обаче търсят спокойствието. Вие даже отказвате много примамливо предложение за обучение в Сидни. Защо?

Ами аз съм от тези хора, които не обичат да им е спокойно. По-скоро обичам трудните предизвикателства, но не и с цената на пирова победа. Работя върху докторантурата си, едновременно с това подготвям и други проекти с мои приятели от университетски клиники. Възнамерявам и да направя частна практика за белодробни болести и медицина на съня в която ще работя след като приключа дневната си работа в отделението по медицинска онкология към КОЦ-Русе. Изобщо – доста натоварен график имам. А в къщи ме чакат любяща съпруга и две малки деца – на 2 и на 4 годинки, които не мога да не обичам с цялото си сърце! Знам, че трябва да им бъда пример не толкова с думи, колкото с цялостното ми поведение. Надявам се един ден децата ми да се гордеят с мен. Що се отнася до Сидни – да, предложението беше чудесно, но ….аз съм българин. Както се казва в една хубава българска поговорка „Камъкът си тежи на мястото“. А моето е тук – родния Русе.

Източник:

www.briag.bg

Пробивът на д-р Евгениев в Париж сравнен със спечелването на Лига Европа

Представете си “Дунав” да започне от първия предварителен квалификационен кръг и накрая да спечели купата в Лига Европа. /В Библията също има подходяща притча в този дух – по-скоро камила ще мине през иглени уши…/ Дори да не се интересувате от футбол, сте наясно какъв изключителен успех е това. На такава бляскава победа директорът на Белодробната болница в Русе д-р Светослав Дачев оприличава постижението на д-р Николай Евгениев и сравнението никак не е пресилено, а си е съвсем точно. Защото през октомври д-р Евгениев става единственият медик в България с европейска диплома по белодробни болести, получена след изключително тежък изпит в Париж, при това в безкомпромисна конкуренция с много други отлично подготвени лекари.

“Дунав”, както знаете, поигра в Лига Европа през лятото на 2017 година, но отпадна още на старта.  По това време д-р Евгениев вече е започнал изкачването на своя връх
Това става през 2015 година, когато след известни колебания решава да извърви цялата процедура и накрая да се яви на тест по програмата ХЕРМЕС /Хармонизирано образование в респираторната медицина за европейски специалисти/, която привлича пулмолози не само от цяла Европа, а и внушителна група от Индия, Китай и други азиатски страни.
Всъщност предложението за участие в програмата идва от доц.Пенчо Иванов от Медицинския университет в Плевен, при когото 34-годишният русенски медик защитава специалността “Бронхология”. Доц.Иванов вижда потенциала на младия си колега и го насочва по дългия път към придобиването на нови знания и умения.

В началото д-р Евгениев не приема сериозно идеята. По-точно не мисли, че е за него, след като слага на везните и материалните, и моралните аргументи. А това е неизбежно, защото в програмата ХЕРМЕС има една много съществена подробност. Необходими са научни публикации и участия в различни научни конференции и конгреси по света, за да бъдат допуснати кандидатите до изпит. Лошото е, че всичко това от първата до последната стъпка е изцяло за собствена сметка. Няма стипендии, няма донорски програми, няма грантове.
Не исках да се обръщам за финансова помощ към фирми, защото после трябваше да се обвържа с тях, а моето желание е да продължа работата си в Белодробната болница в Русе, казва д-р Евгениев.

Накрая все пак решава да инвестира в себе си и преди три години посещава първата конференция по сънна апнея в Барселона. Следва конференция на същата тема в Бразилия, а после и курс за болести на белодробното кръвообращение в Лозана. Така необходимите сертификати са осигурени, междувременно лекарят публикува научни статии, прави презентации и неизменно приближава към голямата цел – решителният тест в Париж.

Самият изпит се провежда по конспект от 90 въпроса в 72 страници, на които трябва да се отговори за три часа и отговорите да се нанесат в една матрица. Русенският белодробен специалист изпълнява всичко за нужното време и си тръгва спокоен.

“Още тогава знаех, че съм се справил добре, но оценката надмина дори моите очаквания”

– д-р Евгениев

Когато на 26 октомври ми съобщиха, че съм се представил блестящо, се зарадвах много. Изпитах удовлетворение, трудът ми беше оценен и възнаграден, казва в типичния си скромен стил д-р Евгениев.

И ако още робувате на глупавото клише, че скромността е за онези, които нямат други качества, ето ви едно опровержение. Д-р Евгениев далеч не е единственият български лекар, който се е явявал на тежкия изпит в Париж. Мнозина са се опитвали да стигнат до това ниво, но той е първия българин, който успява.

Европейската диплома по белодробни болести му дава възможност да започне работа като белодробен специалист в най-желаните европейски страни, но той не вижда в нея билет за осигурена с охолна заплата емиграция, а възможност да се грижи по-добре за пациентите си в Русе.

Всъщност д-р Евгениев днес можеше да е комисар в полицията или в службите за сигурност, ако беше последвал детската си мечта

Той е възпитаник на МГ “Баба Тонка” и още докато учи в гимназията, воден от романтични младежки представи, решава да кандидатства във Висшата школа на МВР в Симеоново. Родителите му обаче са категорично против и успяват да го отклонят от този порив.

Следващата посока на Ники е медицината, която също го привлича, макар че вкъщи няма лекари. Това е и в синхрон с паралелката с профил биология и химия, в която учи.
Абитуриентът започва солидна подготовка за приемните изпити и след завършването си през 2003 година се насочва към Медицинския университет във Варна. Конкуренцията там винаги е много силна, но го приемат от раз и през есента доскорошният ученик вече слуша лекции и участва в семинарни занимания по бъдещата си професия.

Медицината се оказва дори по-интересна, отколкото е мислел, и от трети курс Николай участва в работата на спешното приемно отделение в университетската болница. В началото се насочва към ортопедията, но после се запознава с детски хирург в Окръжна болница в морската столица и дори през лятната ваканция работи в неговите медицински пунктове по Северното Черноморие. Показва качества и хирургът го прави свой пръв асистент при нощните операции по спешност, но когато младият д-р Евгениев получава университетската си диплома през 2009 година, вместо да му предложи назначение, опитният медик го полива с леден душ:

“Николайчо, това е грубата действителност, завършваш и няма работа за теб като детски хирург”

Прохождащият специалист се прибира в Русе и зам.-директорът на Белодробната болница д-р Христо Метев го кани на работа в стационара.

И от 1 октомври д-р Евгениев е назначен като ординатор със заповед на тогавашния директор на  Тубдиспансера – покойния д-р Димитър Граматиков. 

Тогава изниква друг проблем – липсата на бройки в Русе за вземане на специалност. Междувременно се отваря бройка за специализант в Разград, но тъй като това е свързано с много пътуване, Николай отказва. През 2013 година в Белодробната болница е отпусната бройка. Д-р Евгениев става специалист по белодробни болести и твърдо решава да не спира дотук.
Д-р Евгениев започва активно да се занимава с медицина на съня. Това е диагностика на болести, свързани с нарушения на дишането по време на сън, които се отразяват на цялостното състояние на организма. После насочва усилията си в бронхологията, която най общо казано представлява ендоскопски изследвания на долните дихателни пътища. В момента д-р Евгениев работи в Първо отделение в Белодробната болница, грижи се за лежащо болните пациенти. Тъй като специалистът е включен в екипа на д-р Метев за клинични проучвания, не му остава време за частна практика, но и тази идея не му е чужда занапред.

Междувременно в периода 2013-2015 година д-р Евгениев става преподавател по анатомия във факултет “Здравни грижи” на Русенския университет, където среща и любовта. Днес двамата с Румелия са щастливи родители на момченце на 3 години и момиченце на четири месеца.

“Дори като четях за последния си изпит за европейската диплома, едновременно люлеех бебето в скута си, за да може мама малко да поспи, разказва таткото, който вече има нови научни планове – следващият му труд да е на тема бронхология.”

Д-р Николай Евгениев: Срещнах подкрепата на целия колектив и взех решение…

Д-р Николай Евгениев: Срещнах подкрепата на целия колектив и взех решение да се развивам като белодробен специалист

Д-р Николай Евгениев е най-младият лекар в Русенската специализирана белодробна болница за активно лечение на пневмофтизиатрични заболявания. На 31 години е и в момента работи като ординатор в Пневмофтизиатричното й отделение. Вече шеста година е в белодробната болница и е почти към края на специализацията си по пневмология и фтизиатрия. Не съжалява за избора си и е категоричен, че младите лекари трябва да се утвърждават като специалисти в родината си.

Най-младият лекар от русенската белодробна болница е убеден, че добрият работен климат и доверието са по-важни от парите. Д-р Николай Евгениев признава, че за шест години в белодробната болница нито веднъж не е отишъл без желание на работа. 

Д-р Николай Евгениев завършва Медицинския университет във Варна и още същата година започва работа в белодробната болница в родния си град Русе.Признава, че д-р Христо Метев му е показал правия път и го е приобщил към екипа на болницата. Влязох в медицинския университет, за да стана хирург, но като завърших и започнах работа в отделението, нещата се промениха. Обикнах белодробната медицина и взех решение да се развивам като белодробен лекар, признава д-р Евгениев. Срещнал е подкрепата на всички лекари и сестри и е убеден, че добрият работен климат и доверието , които е почувствал, са по-важни от парите, които получава. Винаги е идвал с настроение на работа и не е бил подценяван заради младата си възраст, казва той. Нещо повече, освен пряката работа като ординатор в пневмофтизиатричното отделение, е получил възможност да се развива и в областта на една интересна подспециалност, каквато е медицината на съня. Тя се занимава с нарушенията в дишането по време на сън. За целта д-р Евгениев работи заедно със своя колега д-р Роберт Шиков Предоставена им е специална лаборатория по медицина на съня, в която изследват пациенти със сънна апнея и след доказване на заболяването препоръчват специално лечение. До момента в лабораторията са изследвани стотици пациенти. Това са предимно мъже с наднормено тегло и високо кръвно. От сънна апнея страда около 4% от населението на Русе. Жените с това заболяване са доста по-малко и са в съотношение 1 към 10, казва д-р Евгениев.

Той признава, че за разлика от много млади лекари, настроени песимистично за бъдещото си развитие в бранша, д-р Евгениев е оптимист за българското здравеопазване и вярва, че ще бъдат взети оздравителни мерки за рационалното усвояване на средствата в системата, както и за доброто обучение и специализация на младите лекари. Повече оптимизъм и търпение трябват на младите, както и желание да се усъвършенстват, казва най-младият лекар на русенската белодробна болница. Факт е, че цели групи абсолвенти от медицинските вузове се гласят да напуснат България и да се насочат най-вече към Германия за работа, добавя той. Наистина много бъдещи лекари мечтаят да специализират не у нас, а в Германия, заради свободата и по-високите възнаграждения. Но според него, специализацията там няма да е по-лека, както се заблуждават повечето млади. Той съветва колебаещите се да се доверят на интуицията си при вземането на решение за бъдещото си развитие. Горе главата и напред, категоричен е д-р Николай Евгениев, който наскоро стана на 31 години.

Източник: www.zdravedae.com